На тръгване към вечността

Aug 22, 2008, 7:51 AM

Poetry

649 0 16

Този стих е писан под въздействие на
емоция от смъртта на моя близка.
Нищо лично.
Ела!
Подай ръка!
До мен във мрака тихо поседни.
Преди тръгване позволи да си поплача,
за пропуснатите... мигове-мечти.
Не мога с нищо времето да върна.
Изтече безвъзвратно
между пръстите... като вода.
А колко жалко, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На тръгване към вечността

Want to read more?

Random works