На тръгване към вечността
Този стих е писан под въздействие на
емоция от смъртта на моя близка.
Нищо лично.
Ела!
Подай ръка!
До мен във мрака тихо поседни.
Преди тръгване позволи да си поплача,
за пропуснатите... мигове-мечти.
Не мога с нищо времето да върна.
Изтече безвъзвратно
между пръстите... като вода.
А колко жалко,
че не се обичахме със него.
То все бързаше,
а аз по него... но едва, едва.
И спомени от щастие си имам.
И мислех, че сънуват в капчици роса.
Но виждам, че и тях си взела,
сега блестят в ореола ти... като звезда.
И за любовите си искам малко да разкажа.
Не бяха много.
Но имаха различни имена.
Да, кимаш...
разбира се, че ти знаеш и за това.
И трудностите няма да забравя.
Те лутат се край мен и моята наведена глава.
И с тях ще трябва да се справям...
във следваща си съдба.
Не ме поглеждай с укор.
Когато съмне, ще ти подаря изстрадалата си душа.
И смирена по пътя ти ще те последвам,
нали за мене си дошла.
А тук след мен,
безжизнен спомен в мислите на някой,
ще е с послеслов, "Поклон"...
и може би сълза.
Таня Кирилова
© Таня Кирилова All rights reserved.
