Към нищото...
До вчера мислех, че без теб не мога,
че ти си въздухът, дори си всичко.
Събуждах се с убийствена тревога,
че някой ден ще спреш да ме обичаш.
Но днес видях как жадно се заглеждаш
във други две очи. И в мене мръкна –
угасна като пламъче надеждата
да бъда с теб – и в радост и във мъка.
Една секунда само, жест един
понякога живота преобръщат.
Вървя сама, изгубила следи,
и сякаш пак към нищото се връщам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
