voda (Елица Ангелова)
586 14113
15.02.2009 г., 10:30 ч.  

Към нищото... 

  Поезия » Любовна
815 0 28

До вчера мислех, че без теб не мога,

че ти си въздухът, дори си всичко.

Събуждах се с убийствена тревога,

че някой ден ще спреш да ме обичаш.

 

Но днес видях как жадно се заглеждаш

във други две очи. И в мене мръкна –

угасна като пламъче надеждата

да бъда с теб – и в радост и във мъка.

  

Една секунда само, жест един

понякога живота преобръщат.

Вървя сама, изгубила следи,

и сякаш пак към нищото се връщам.

 

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??