До вчера мислех, че без теб не мога,
че ти си въздухът, дори си всичко.
Събуждах се с убийствена тревога,
че някой ден ще спреш да ме обичаш.
Но днес видях как жадно се заглеждаш
във други две очи. И в мене мръкна –
угасна като пламъче надеждата
да бъда с теб – и в радост и във мъка.
Една секунда само, жест един
понякога живота преобръщат.
Вървя сама, изгубила следи,
и сякаш пак към нищото се връщам.
© Елица Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
