На тъмно

21 mar 2013, 17:46

Poesía » Del paisaje

1017 0 1

В мрака вечен ти се луташ,

мечтаейки в момента да сънуваш.

Чудиш се, наляво или надясно,

но в мрака нищо не е ясно.

В лабиринта тъмен ти ридаеш,

но измъкване че има, ти не знаеш.

Просто излез от гората тъмна

и се качи ти на хълма.

Там небето ще съзреш

и истина ще осъзнаеш.

Дори и да умреш,

не ще се отървеш.

Небето мрачно над теб се извисява

и мъките ти удължава.

Мрачната гора е в миналото лесно

и осъзнаваш, че злото е вечно.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Qndov (Никола Яндов)

2013-05-09T14:23:41+03:00

Добринчо,злото е производна на завистта! Ако завистта е няма, нама да има и зло!Успех, приятелю!