В мрака вечен ти се луташ,
мечтаейки в момента да сънуваш.
Чудиш се, наляво или надясно,
но в мрака нищо не е ясно.
В лабиринта тъмен ти ридаеш,
но измъкване че има, ти не знаеш.
Просто излез от гората тъмна
и се качи ти на хълма.
Там небето ще съзреш
и истина ще осъзнаеш.
Дори и да умреш,
не ще се отървеш.
Небето мрачно над теб се извисява
и мъките ти удължава.
Мрачната гора е в миналото лесно
и осъзнаваш, че злото е вечно.
© Добрин Колев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
