На тъмно
В мрака вечен ти се луташ,
мечтаейки в момента да сънуваш.
Чудиш се, наляво или надясно,
но в мрака нищо не е ясно.
В лабиринта тъмен ти ридаеш,
но измъкване че има, ти не знаеш.
Просто излез от гората тъмна
и се качи ти на хълма.
Там небето ще съзреш
и истина ще осъзнаеш.
Дори и да умреш,
не ще се отървеш.
Небето мрачно над теб се извисява
и мъките ти удължава.
Мрачната гора е в миналото лесно
и осъзнаваш, че злото е вечно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добрин Колев Всички права запазени
