На тъмно
… Знаеш ли, че обичам да те гледам и на тъмно?
Вече не ме е страх от тъмнината.
Мисля си даже, че така ще те видя по-хубаво – ти светиш!
Видях сиянието ти чак тук – северно сияние...
Сякаш си дете на Луната и виждам само светлата ти страна,
но не си!
Сигурна съм, че сияеш отвсякъде, дори вътрешно –
значи си звезда, но звездите са ненаселени, самотни и ярки,
а ти никога няма да си самотен – капитан на голям екипаж,
тръгнал на трудна мисия...
Оглеждам се понякога в тази светлина – Добре ми стои!
Обличам се в нея и дефилирам на тъмно,
като облечената в светлина Венера –
Зорница и Вечерница – дреха с космическа стойност...
19 юли 2016 г., 0 часа 34 минути, на тъмно
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Чардакова Todos los derechos reservados
