8 ago 2018, 21:53

На тъмно

731 3 4

… Знаеш ли, че обичам да те гледам и на тъмно?
Вече не ме е страх от тъмнината.
Мисля си даже, че така ще те видя по-хубаво – ти светиш!
Видях сиянието ти чак тук – северно сияние...
Сякаш си дете на Луната и виждам само светлата ти страна,
но не си!
Сигурна съм, че сияеш отвсякъде, дори вътрешно –
значи си звезда, но звездите са ненаселени, самотни и ярки,
а ти никога няма да си самотен – капитан на голям екипаж,
тръгнал на трудна мисия...
Оглеждам се понякога в тази светлина – Добре ми стои!
Обличам се в нея и дефилирам на тъмно, 
като облечената в светлина Венера –
Зорница и Вечерница – дреха с космическа стойност...

19 юли 2016 г.,   0 часа 34 минути, на тъмно

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Чардакова Todos los derechos reservados

Този свободен стих за първи път е публикуван в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 19 юли 2016 г., в      0 часа и 34 минути, на тъмно. Вдъхновено е от една песен https://www.youtube.com/watch?v=UId2MWzTqOE
Поздрави!

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, Аделина, радвам се, че го харесахте! Посветих го на човек, който "блести" в творчеството си със своя светлина. Неговото умение да борави с перото е удивително за мен, и бих се учила от него на постоянство в писането!
  • Много интересно разглеждане. Поздравления!
  • Благодаря Ви, Маргарита, радвам се, че Ви харесва! Обичам си го този стих и тази песен!
  • Много ми хареса! Ефирно! Елегантно! Финно!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...