26 mar 2010, 20:23

На улицата

  Poesía » Otra
758 0 1

На улицата

 

На улицата мъничко детенце

се свило и заплакало в нощта,

то чакало, невинно и самотно,

да дойде скъпият баща.

 

В очите детски имало надежда,

на устните изписан детски зов,

но няма го бащата тази вечер -

по кръчмите се скита пак!

 

А неговото мъничко детенце

е свило в ръцете си парченце хляб -

да го даде на своя татко,

но нямало го него ПАК!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошла в Откровения, Мони!Пожелавам ти искрено много успех и щастие!
    Много ми хареса стиха, но не пожелавам на никой да се превърне в действителност. Много искрено и истинко написано, макар и тъжно и в доста случай действително...
    Нека много хора го прочетат стиха и си направят правилна поука и не постъпват така!
    Поздрави от мен!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...