26 mar 2010, 20:23

На улицата

  Poesía » Otra
752 0 1

На улицата

 

На улицата мъничко детенце

се свило и заплакало в нощта,

то чакало, невинно и самотно,

да дойде скъпият баща.

 

В очите детски имало надежда,

на устните изписан детски зов,

но няма го бащата тази вечер -

по кръчмите се скита пак!

 

А неговото мъничко детенце

е свило в ръцете си парченце хляб -

да го даде на своя татко,

но нямало го него ПАК!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошла в Откровения, Мони!Пожелавам ти искрено много успех и щастие!
    Много ми хареса стиха, но не пожелавам на никой да се превърне в действителност. Много искрено и истинко написано, макар и тъжно и в доста случай действително...
    Нека много хора го прочетат стиха и си направят правилна поука и не постъпват така!
    Поздрави от мен!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...