26 мар. 2010 г., 20:23

На улицата

754 0 1

На улицата

 

На улицата мъничко детенце

се свило и заплакало в нощта,

то чакало, невинно и самотно,

да дойде скъпият баща.

 

В очите детски имало надежда,

на устните изписан детски зов,

но няма го бащата тази вечер -

по кръчмите се скита пак!

 

А неговото мъничко детенце

е свило в ръцете си парченце хляб -

да го даде на своя татко,

но нямало го него ПАК!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошла в Откровения, Мони!Пожелавам ти искрено много успех и щастие!
    Много ми хареса стиха, но не пожелавам на никой да се превърне в действителност. Много искрено и истинко написано, макар и тъжно и в доста случай действително...
    Нека много хора го прочетат стиха и си направят правилна поука и не постъпват така!
    Поздрави от мен!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...