На улицата
На улицата мъничко детенце
се свило и заплакало в нощта,
то чакало, невинно и самотно,
да дойде скъпият баща.
В очите детски имало надежда,
на устните изписан детски зов,
но няма го бащата тази вечер -
по кръчмите се скита пак!
А неговото мъничко детенце
е свило в ръцете си парченце хляб -
да го даде на своя татко,
но нямало го него ПАК!
© Моника Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
