На улицата
На улицата мъничко детенце
се свило и заплакало в нощта,
то чакало, невинно и самотно,
да дойде скъпият баща.
В очите детски имало надежда,
на устните изписан детски зов,
но няма го бащата тази вечер -
по кръчмите се скита пак!
А неговото мъничко детенце
е свило в ръцете си парченце хляб -
да го даде на своя татко,
но нямало го него ПАК!
© Моника Ангелова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
