26.03.2010 г., 20:23

На улицата

756 0 1

На улицата

 

На улицата мъничко детенце

се свило и заплакало в нощта,

то чакало, невинно и самотно,

да дойде скъпият баща.

 

В очите детски имало надежда,

на устните изписан детски зов,

но няма го бащата тази вечер -

по кръчмите се скита пак!

 

А неговото мъничко детенце

е свило в ръцете си парченце хляб -

да го даде на своя татко,

но нямало го него ПАК!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошла в Откровения, Мони!Пожелавам ти искрено много успех и щастие!
    Много ми хареса стиха, но не пожелавам на никой да се превърне в действителност. Много искрено и истинко написано, макар и тъжно и в доста случай действително...
    Нека много хора го прочетат стиха и си направят правилна поука и не постъпват така!
    Поздрави от мен!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...