26.03.2010 г., 20:23

На улицата

751 0 1

На улицата

 

На улицата мъничко детенце

се свило и заплакало в нощта,

то чакало, невинно и самотно,

да дойде скъпият баща.

 

В очите детски имало надежда,

на устните изписан детски зов,

но няма го бащата тази вечер -

по кръчмите се скита пак!

 

А неговото мъничко детенце

е свило в ръцете си парченце хляб -

да го даде на своя татко,

но нямало го него ПАК!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошла в Откровения, Мони!Пожелавам ти искрено много успех и щастие!
    Много ми хареса стиха, но не пожелавам на никой да се превърне в действителност. Много искрено и истинко написано, макар и тъжно и в доста случай действително...
    Нека много хора го прочетат стиха и си направят правилна поука и не постъпват така!
    Поздрави от мен!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...