slava82 (Славка Любенова) slava82 (Славка Любенова)
1 207
1 mar 2011, 20:21

На всяка възраст

751 0 3

 

 

       Любов, отминала със мойта младост,

       върни се в мен,

       духа ми възкресила!

       И донеси ми лъч от светла радост!

       Ела,

       макар и не с предишна сила!

 

       И есенното слънце ще ме стопли,

       щом вече минало е

       жарко лято.

       Знам, не със жал и не със плач и вопли

       назад ще върна времето

       крилато...

 

       На всяка възраст ти, любов, си нужна!

       Без теб светът е пуст

       и невъзможен!

       О, нека твойта нежност теменужна

       погали сетния ми дъх

       тревожен!  

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0