Любов, отминала със мойта младост,
върни се в мен,
духа ми възкресила!
И донеси ми лъч от светла радост!
Ела,
макар и не с предишна сила!
И есенното слънце ще ме стопли,
щом вече минало е
жарко лято.
Знам, не със жал и не със плач и вопли
назад ще върна времето
крилато...
На всяка възраст ти, любов, си нужна!
Без теб светът е пуст
и невъзможен!
О, нека твойта нежност теменужна
погали сетния ми дъх
тревожен!
© Славка Любенова Всички права запазени