slava82 (Славка Любенова) slava82 (Славка Любенова)
1 207
Mar 1, 2011, 8:21 PM

На всяка възраст

  Poetry » Love
750 0 3

 

 

       Любов, отминала със мойта младост,

       върни се в мен,

       духа ми възкресила!

       И донеси ми лъч от светла радост!

       Ела,

       макар и не с предишна сила!

 

       И есенното слънце ще ме стопли,

       щом вече минало е

       жарко лято.

       Знам, не със жал и не със плач и вопли

       назад ще върна времето

       крилато...

 

       На всяка възраст ти, любов, си нужна!

       Без теб светът е пуст

       и невъзможен!

       О, нека твойта нежност теменужна

       погали сетния ми дъх

       тревожен!  

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0