Mar 1, 2011, 8:21 PM

На всяка възраст

  Poetry » Love
745 0 3

 

 

       Любов, отминала със мойта младост,

       върни се в мен,

       духа ми възкресила!

       И донеси ми лъч от светла радост!

       Ела,

       макар и не с предишна сила!

 

       И есенното слънце ще ме стопли,

       щом вече минало е

       жарко лято.

       Знам, не със жал и не със плач и вопли

       назад ще върна времето

       крилато...

 

       На всяка възраст ти, любов, си нужна!

       Без теб светът е пуст

       и невъзможен!

       О, нека твойта нежност теменужна

       погали сетния ми дъх

       тревожен!  

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...