Kalia1117 (Лили Вълчева) Kalia1117 (Лили Вълчева)
93 763
4 abr 2017, 23:56

На вуйна

1.1K 1 5

 

 

                                     Между чистите сини реки

                                    и красивите зелени поляни

                                    една благородна майка

                                    със щедро сърце и нежност

                              радва се на живота и децата си...

 

А децата и са светлина

водени от обичта

и изпълват я със цветя...

А тя приема ги като луни,

като слънца

и ги прегръща....

 

И аз нейната племенничка

в погледа и мил

и прегръдката и топла

обичам да се губя...

и нетърпеливо чакам

да я видя...

и дори само да се усмихне

или да ми сплети косите,

стопля ми сърцето...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0