4.04.2017 г., 23:56 ч.

На вуйна 

  Поезия » Свободен стих
723 1 5

 

 

                                     Между чистите сини реки

                                    и красивите зелени поляни

                                    една благородна майка

                                    със щедро сърце и нежност

                              радва се на живота и децата си...

 

А децата и са светлина

водени от обичта

и изпълват я със цветя...

А тя приема ги като луни,

като слънца

и ги прегръща....

 

И аз нейната племенничка

в погледа и мил

и прегръдката и топла

обичам да се губя...

и нетърпеливо чакам

да я видя...

и дори само да се усмихне

или да ми сплети косите,

стопля ми сърцето...

 

 

 

 

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??