На вуйна
Между чистите сини реки
и красивите зелени поляни
една благородна майка
със щедро сърце и нежност
радва се на живота и децата си...
А децата и са светлина
водени от обичта
и изпълват я със цветя...
А тя приема ги като луни,
като слънца
и ги прегръща....
И аз нейната племенничка
в погледа и мил
и прегръдката и топла
обичам да се губя...
и нетърпеливо чакам
да я видя...
и дори само да се усмихне
или да ми сплети косите,
стопля ми сърцето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
