Между чистите сини реки
и красивите зелени поляни
една благородна майка
със щедро сърце и нежност
радва се на живота и децата си...
А децата и са светлина
водени от обичта
и изпълват я със цветя...
А тя приема ги като луни,
като слънца
и ги прегръща....
И аз нейната племенничка
в погледа и мил
и прегръдката и топла
обичам да се губя...
и нетърпеливо чакам
да я видя...
и дори само да се усмихне
или да ми сплети косите,
стопля ми сърцето...
© Лили Вълчева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
