Между чистите сини реки
и красивите зелени поляни
една благородна майка
със щедро сърце и нежност
радва се на живота и децата си...
А децата и са светлина
водени от обичта
и изпълват я със цветя...
А тя приема ги като луни,
като слънца
и ги прегръща....
И аз нейната племенничка
в погледа и мил
и прегръдката и топла
обичам да се губя...
и нетърпеливо чакам
да я видя...
и дори само да се усмихне
или да ми сплети косите,
стопля ми сърцето...
© Лили Вълчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
