11 sept 2013, 20:47

На вълнолома 

  Poesía » De amor
618 0 15
Ще седна тихо на вълнолома на нощта...
За всяка равносметка - аз имам тъжна пролет.
Уж рецептата е спазена, а радостта
е взела вместо лекарството - отрова.
Тая вечер даже раците прегъват колена
пред олтара на Нептун да се помолят -
за грешните си стъпки, а и за моята вина -
продиктувана от слабата ми воля...
В молитвите си вятърът ще шепне имена -
родени от палавите пръски на прибоя..
Аз създавах изгреви, заменях слънцето с луна -
и исках всяка хубава жена ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??