Ще седна тихо на вълнолома на нощта...
За всяка равносметка - аз имам тъжна пролет.
Уж рецептата е спазена, а радостта
е взела вместо лекарството - отрова.
Тая вечер даже раците прегъват колена
пред олтара на Нептун да се помолят -
за грешните си стъпки, а и за моята вина -
продиктувана от слабата ми воля...
В молитвите си вятърът ще шепне имена -
родени от палавите пръски на прибоя..
Аз създавах изгреви, заменях слънцето с луна -
и исках всяка хубава жена
да бъде моя...
© Красимир Чернев Все права защищены
Г-н Чортов !!!