11.09.2013 г., 20:47

На вълнолома

Поезия » Любовна

747 0 15

Ще седна тихо на вълнолома на нощта...
За всяка равносметка - аз имам тъжна пролет.
Уж рецептата е спазена, а радостта
е взела вместо лекарството - отрова.

Тая вечер даже раците прегъват колена
пред олтара на Нептун да се помолят -
за грешните си стъпки, а и за моята вина -
продиктувана от слабата ми воля...

В молитвите си вятърът ще шепне имена -
родени от палавите пръски на прибоя..

Аз създавах изгреви, заменях слънцето с луна -
и исках всяка хубава жена
да бъде моя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

krchernev (Красимир Чернев)

2013-09-14T18:22:27+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Благодаря за симпатията,Ради,Дани,Ивон,Кольо!!!
Г-н Чортов !!!

2013-09-14T17:44:41+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Много хубаво е като звучене.
Но по смисъл ми е малко неясно и пообъркано. За мене нещата сякаш стоят обратно.
"За всяка равносметка - аз имам тъжна пролет." - докато аз за всяка пролет имам тъжна равносметка.
"за моята вина -
продиктувана от слабата ми воля..." - докато за моята вина виновница е слабата ми воля.
И когато създавам изгреви, заменям аз луните със слънца.
Но главното ни различие е в това, че ти "искаш всяка ХУБАВА жена да бъде твоя". Докато аз искам всяка жена.

2013-09-14T15:44:41+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Харесах, Краси! Хубаво е и нека всяка хубава жена да бъде твоя!
Поздрави от мен!

2013-09-13T08:13:04+03:00
valia1771 (Ивон)

Красив финал! Много ми хареса!

2013-09-12T21:20:46+03:00