7 sept 2010, 21:12

На Върха 

  Poesía » Otra
1255 0 25
"Не ме изпращай на Олимп тогава,
когато пак ме дебне низината." М.П.
Ти стигна до Върха. И чудно как
оттам се вижда всичко на земята.
И струва ти се: вдигнеш ли ръка,
ще можеш да докоснеш небесата.
От много щастие дори горчи.
И някаква тревога с тебе спори.
Въпроси ти задава – ти мълчиш.
И питаш се: "Ще мога ли нагоре?"
Под тебе пак те мами низината.
Над тебе неизвестното зове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??