На Върха
"Не ме изпращай на Олимп тогава,
когато пак ме дебне низината." М.П.
Ти стигна до Върха. И чудно как
оттам се вижда всичко на земята.
И струва ти се: вдигнеш ли ръка,
ще можеш да докоснеш небесата.
От много щастие дори горчи.
И някаква тревога с тебе спори.
Въпроси ти задава – ти мълчиш.
И питаш се: "Ще мога ли нагоре?"
Под тебе пак те мами низината.
Над тебе неизвестното зове.
Един орел напуска с шум скалата.
Полита -
срещу всички ветрове...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
