На ъгъла

11 ago 2016, 19:42

Poesía

256 0 5

Една недопушена цигара

там - на ъгъла до бара,

попила сладоста на устните желани

ме посреща всяка заран.

Една празна чаша -

спомен от раздялата наша,

цялата прашна, зловещо мълчи.

Говори само с очи.

Една гореща целувка -

без преструвка,

преследва мойте мечти,

като буря в сърцето ечи.

Ден и нощ ме следи.

Там - на ъгъла седи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

monilia (Симеон Пенчев)

2016-08-16T11:37:23+03:00

Усеща се, че споменът е жив.
Чудесно е!
vladetoned (Владислав Недялков)

2016-08-15T12:36:48+03:00

Многопластови образи, в които се прокрадва споменът за отминала любов, но дали е е отминала и дали е само спомен..........Хареса ми много, поздравления!
stoyna (Стойна Димова)

2016-08-12T12:22:56+03:00

Тъжно, но истинско!Прегръщам те,мила Васе!
Поздравление за чудесното стихотворение1
Putin (Владимир Владимирович)

2016-08-12T08:00:26+03:00

Харесах!
vega666 (Младен Мисана)

2016-08-11T21:22:10+03:00

Споменът умее да се преобразява, защото се стреми към многоизмерност. Така той оцелява извън времето. Поздрав, Василке!