11.08.2016 г., 19:42 ч.

На ъгъла 

  Поезия
255 0 5

Една недопушена цигара

там - на ъгъла до бара, 

попила сладоста на устните желани

ме посреща всяка заран. 

 

Една празна чаша -

спомен от раздялата наша, 

цялата прашна, зловещо мълчи. 

Говори само с очи. 

 

Една гореща целувка -

без преструвка, 

преследва мойте мечти, 

като буря в сърцето ечи. 

 

Ден и нощ ме следи. 

Там - на ъгъла седи. 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Усеща се, че споменът е жив.
    Чудесно е!
  • Многопластови образи, в които се прокрадва споменът за отминала любов, но дали е е отминала и дали е само спомен..........Хареса ми много, поздравления!
  • Тъжно, но истинско!Прегръщам те,мила Васе!
    Поздравление за чудесното стихотворение1
  • Харесах!
  • Споменът умее да се преобразява, защото се стреми към многоизмерност. Така той оцелява извън времето. Поздрав, Василке!
Предложения
: ??:??