28 oct 2012, 20:26

На ъгъла на здрача

  Poesía » Otra
1.1K 0 5

Къде отива нощем светлината?
Като бездомник в себе си се връщам.
Пристигам три живота след тъгата
на прага на поредната си къща.
И всичко ми изглежда непознато.
Бунтовен ангел в ъгъла на здрача
разприда нишки и тъче разплата,
но всеки миг се кани да заплаче.
Не подозира даже, че сълзата
е аура за блудните човеци.
В крилата му се крие хищна сянка,
готова да се рони цяла вечност.
И да разбуни духовете с крясък,
да се опиe с непростена болка.
Изтича светлината като пясък,
прилича на възмездие живота.
Но как да разбера, че не сънувам?
Не ме очаква никой на предела.
А моят ангел сигурно пътува
в неясните ми бъдещи идеи.
Опитва се насън да ме прегърне,
от ъгъла на здрача бди над мене.
И всяка нощ ме кани да се върна
смирено във обвивката си тленна...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...