На ъгъла на здрача
Къде отива нощем светлината?
Като бездомник в себе си се връщам.
Пристигам три живота след тъгата
на прага на поредната си къща.
И всичко ми изглежда непознато.
Бунтовен ангел в ъгъла на здрача
разприда нишки и тъче разплата,
но всеки миг се кани да заплаче.
Не подозира даже, че сълзата
е аура за блудните човеци.
В крилата му се крие хищна сянка,
готова да се рони цяла вечност.
И да разбуни духовете с крясък,
да се опиe с непростена болка.
Изтича светлината като пясък,
прилича на възмездие живота.
Но как да разбера, че не сънувам?
Не ме очаква никой на предела.
А моят ангел сигурно пътува
в неясните ми бъдещи идеи.
Опитва се насън да ме прегърне,
от ъгъла на здрача бди над мене.
И всяка нощ ме кани да се върна
смирено във обвивката си тленна...
© Бистра Малинова All rights reserved.
