28 окт. 2012 г., 20:26

На ъгъла на здрача

1.1K 0 5

Къде отива нощем светлината?
Като бездомник в себе си се връщам.
Пристигам три живота след тъгата
на прага на поредната си къща.
И всичко ми изглежда непознато.
Бунтовен ангел в ъгъла на здрача
разприда нишки и тъче разплата,
но всеки миг се кани да заплаче.
Не подозира даже, че сълзата
е аура за блудните човеци.
В крилата му се крие хищна сянка,
готова да се рони цяла вечност.
И да разбуни духовете с крясък,
да се опиe с непростена болка.
Изтича светлината като пясък,
прилича на възмездие живота.
Но как да разбера, че не сънувам?
Не ме очаква никой на предела.
А моят ангел сигурно пътува
в неясните ми бъдещи идеи.
Опитва се насън да ме прегърне,
от ъгъла на здрача бди над мене.
И всяка нощ ме кани да се върна
смирено във обвивката си тленна...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...