7 jun 2011, 19:25

На залезите ехото заглъхва

  Poesía » Otra
953 0 0

На залезите ехото заглъхва

и мракът като змей се спуска

над хребета, потънал във забрава.

Една надежда се задъхва –

мъгла над сънната дъбрава,

а вятърът на рамо се отпуска –

сънува може би. Върху жарава

душата му навярно ще танцува

като самотна самодива.

Месецът зад облак се подава,

с лъч сребрист града рисува,

една утеха му дарява.

На спомените времето изтича

и пътят им навярно избледнява –

следа от отлетяло ято,

а някъде сълза наднича

в окото на самотно лято

и бързо в мрака се стопява.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живка Юрукова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...