7 jun 2011, 19:25

На залезите ехото заглъхва

  Poesía » Otra
955 0 0

На залезите ехото заглъхва

и мракът като змей се спуска

над хребета, потънал във забрава.

Една надежда се задъхва –

мъгла над сънната дъбрава,

а вятърът на рамо се отпуска –

сънува може би. Върху жарава

душата му навярно ще танцува

като самотна самодива.

Месецът зад облак се подава,

с лъч сребрист града рисува,

една утеха му дарява.

На спомените времето изтича

и пътят им навярно избледнява –

следа от отлетяло ято,

а някъде сълза наднича

в окото на самотно лято

и бързо в мрака се стопява.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живка Юрукова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...