7 июн. 2011 г., 19:25

На залезите ехото заглъхва 

  Поэзия » Другая
747 0 0
На залезите ехото заглъхва
и мракът като змей се спуска
над хребета, потънал във забрава.
Една надежда се задъхва –
мъгла над сънната дъбрава,
а вятърът на рамо се отпуска –
сънува може би. Върху жарава
душата му навярно ще танцува
като самотна самодива.
Месецът зад облак се подава,
с лъч сребрист града рисува,
една утеха му дарява. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Юрукова Все права защищены

Предложения
: ??:??