На зазоряване
НА ЗАЗОРЯВАНЕ
/Свидна/
В очите гасне синева
и облаци дъждовни плачат,
забавям всички сетива,
стоя безмълвно и те чакам.
Чакам просто тъй без знак,
скришом чопля зрънце вяра,
в душата черна топка мрак,
търкаля се и студ навява.
Но свита в моето сърце,
една любов безумно смела,
в молитва сключва две ръце,
на силите си до предела.
Защото пак се зазори,
нощта отдръпна се страхливо,
Тя, любовта, не се стопи
и оцеля все тъй красива!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados
