На зазоряване
НА ЗАЗОРЯВАНЕ
/Свидна/
В очите гасне синева
и облаци дъждовни плачат,
забавям всички сетива,
стоя безмълвно и те чакам.
Чакам просто тъй без знак,
скришом чопля зрънце вяра,
в душата черна топка мрак,
търкаля се и студ навява.
Но свита в моето сърце,
една любов безумно смела,
в молитва сключва две ръце,
на силите си до предела.
Защото пак се зазори,
нощта отдръпна се страхливо,
Тя, любовта, не се стопи
и оцеля все тъй красива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
