НА ЗАЗОРЯВАНЕ
/Свидна/
В очите гасне синева
и облаци дъждовни плачат,
забавям всички сетива,
стоя безмълвно и те чакам.
Чакам просто тъй без знак,
скришом чопля зрънце вяра,
в душата черна топка мрак,
търкаля се и студ навява.
Но свита в моето сърце,
една любов безумно смела,
в молитва сключва две ръце,
на силите си до предела.
Защото пак се зазори,
нощта отдръпна се страхливо,
Тя, любовта, не се стопи
и оцеля все тъй красива!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
