НА ЗАЗОРЯВАНЕ
/Свидна/
В очите гасне синева
и облаци дъждовни плачат,
забавям всички сетива,
стоя безмълвно и те чакам.
Чакам просто тъй без знак,
скришом чопля зрънце вяра,
в душата черна топка мрак,
търкаля се и студ навява.
Но свита в моето сърце,
една любов безумно смела,
в молитва сключва две ръце,
на силите си до предела.
Защото пак се зазори,
нощта отдръпна се страхливо,
Тя, любовта, не се стопи
и оцеля все тъй красива!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
