9 dic 2021, 19:41

На зимата в дълбокото 

  Poesía
1177 9 29

 

Изтупа небето своето ложе,

с  пухкав сняг засипа света

и стъпките на двора даже,

беляза със студена красота.

 

Лавини пропукват в тишината

свличат се, като голи мечти

заприщили пътя на душата,

отмаляла в съня ми крещи.

 

Все по- дълбоки преспите.

притискат ме тежко в съня,

разплита небето ресниците,

в короната на самотно дърво.

 

Проплака птица във гнездото,

птичето й паднало в снега,

в жалост ръцете си протягам,

от лавината  да го спася.

 

Снегът, поглъща ме цялата,

но докосвам малкото крило,

на земята с люлката й бяла

достигнах птичето гнездо…

     

По устните ми, ледени сълзи,

в целувката ти се стопяват,

надежда в душата ми държи,

на лятото шумната гълчава.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??