M1234567891 (Миночка Митева)
417 12705
9.12.2021 г., 19:41 ч.

На зимата в дълбокото 

  Поезия
1053 9 30

 

Изтупа небето своето ложе,

с  пухкав сняг засипа света

и стъпките на двора даже,

беляза със студена красота.

 

Лавини пропукват в тишината

свличат се, като голи мечти

заприщили пътя на душата,

отмаляла в съня ми крещи.

 

Все по- дълбоки преспите.

притискат ме тежко в съня,

разплита небето ресниците,

в короната на самотно дърво.

 

Проплака птица във гнездото,

птичето й паднало в снега,

в жалост ръцете си протягам,

от лавината  да го спася.

 

Снегът, поглъща ме цялата,

но докосвам малкото крило,

на земята с люлката й бяла

достигнах птичето гнездо…

     

По устните ми, ледени сълзи,

в целувката ти се стопяват,

надежда в душата ми държи,

на лятото шумната гълчава.

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Беше посред зима, когато най-после разбрах, че вътре в мен има непобедимо лято »

10 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??