На златния си трон...

20 sept 2008, 20:20

Poesía » Otra

691 0 2

На златния си трон цар един седи,
в дворец от мрамор и стройни колони.
Съвсем сам, в безкраен сплин следи
как бурен вятър облаци черни гони.
Сред самотните зали
той често молитва нашепва
и очакват затихнали,
но лек крак полека не пристъпва.
На неговия глас никой не отвръща,
а тишината покрива смътни бъднини.
"Царице всемогъща,
приеми ме в твоите градини,
където радостна глъч поглъща
безрадостни, скръбни години."

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Cursed (Димитрина Иванова)

2008-11-26T22:05:06+02:00

"Какво хубаво царство имаш ти,
изсечено от затихнали мечти?"

Имаш интересно въображение,интересно виждане.
malaiskatigrica (Ивалина Трайкова)

2008-09-22T22:23:43+03:00

Първо искам да започна с това, че имаш много интересен и вълнуващ ник! Второ, раздвам се, че те открих! И трето, продължавай в същия дух, шлифовай и ще достигнеш съвършенство!