Sep 20, 2008, 8:20 PM

На златния си трон... 

  Poetry » Other
620 0 2
На златния си трон цар един седи,
в дворец от мрамор и стройни колони.
Съвсем сам, в безкраен сплин следи
как бурен вятър облаци черни гони.
Сред самотните зали
той често молитва нашепва 
и очакват затихнали,
но лек крак полека не пристъпва.
На неговия глас никой не отвръща,
а тишината покрива смътни бъднини.
"Царице  всемогъща,
приеми ме в твоите градини,
където радостна глъч поглъща
безрадостни, скръбни години."

© Бодуен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Какво хубаво царство имаш ти,
    изсечено от затихнали мечти?"

    Имаш интересно въображение,интересно виждане.
  • Първо искам да започна с това, че имаш много интересен и вълнуващ ник! Второ, раздвам се, че те открих! И трето, продължавай в същия дух, шлифовай и ще достигнеш съвършенство!
Random works
: ??:??