На златния си трон...
На златния си трон цар един седи,
в дворец от мрамор и стройни колони.
Съвсем сам, в безкраен сплин следи
как бурен вятър облаци черни гони.
Сред самотните зали
той често молитва нашепва
и очакват затихнали,
но лек крак полека не пристъпва.
На неговия глас никой не отвръща,
а тишината покрива смътни бъднини.
"Царице всемогъща,
приеми ме в твоите градини,
където радостна глъч поглъща
безрадостни, скръбни години."
в дворец от мрамор и стройни колони.
Съвсем сам, в безкраен сплин следи
как бурен вятър облаци черни гони.
Сред самотните зали
той често молитва нашепва
и очакват затихнали,
но лек крак полека не пристъпва.
На неговия глас никой не отвръща,
а тишината покрива смътни бъднини.
"Царице всемогъща,
приеми ме в твоите градини,
където радостна глъч поглъща
безрадостни, скръбни години."
© Бодуен All rights reserved.
