23 jun 2004, 12:15

Начало

  Poesía
1.8K 0 1

Ето, че годината отмина...
Беше тежка,трудна,тъжна...
И споменът за теб замина,
но да те помня ли съм длъжна?
Защото ,вярвай,думите умряха,
защото никой веч не ги следи,
защото чувствата към тебе спряха,
защото моето сърце се прероди...
Ето ,че годината залезна,
сега е новата на ред да отминава,
но обещавам си,ще я направя звездна,
а ти ще си потънал във забрава.
Обичах те,сега не те обичам,
защото ти заби във мен стрели.
Мечтаех си за тебе,не отричам,
но ти не помечта със мен нали?
Довиждане, вий,мои пожелания,
довиждане ,годино остаряла,
довиждане и зли създания,
довиждане, ти ,мъко в мене спряла.
Сега ме чака радост и любов,
чака ме небето снежно бяло,
защото аз започвам нов живот,
...защото всеки има право на...
начало!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николета Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много категорично! Харесвам по принцип непоклатимостта на една творба!
    В случая, ти си постигнала този ефект!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...