Jun 23, 2004, 12:15 PM

Начало 

  Poetry
1484 0 1

Ето, че годината отмина...
Беше тежка,трудна,тъжна...
И споменът за теб замина,
но да те помня ли съм длъжна?
Защото ,вярвай,думите умряха,
защото никой веч не ги следи,
защото чувствата към тебе спряха,
защото моето сърце се прероди...
Ето ,че годината залезна,
сега е новата на ред да отминава,
но обещавам си,ще я направя звездна,
а ти ще си потънал във забрава.
Обичах те,сега не те обичам,
защото ти заби във мен стрели.
Мечтаех си за тебе,не отричам,
но ти не помечта със мен нали?
Довиждане, вий,мои пожелания,
довиждане ,годино остаряла,
довиждане и зли създания,
довиждане, ти ,мъко в мене спряла.
Сега ме чака радост и любов,
чака ме небето снежно бяло,
защото аз започвам нов живот,
...защото всеки има право на...
начало!

© Николета Русева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много категорично! Харесвам по принцип непоклатимостта на една творба!
    В случая, ти си постигнала този ефект!
Random works
: ??:??