Jun 23, 2004, 12:15 PM

Начало

  Poetry
1.8K 0 1

Ето, че годината отмина...
Беше тежка,трудна,тъжна...
И споменът за теб замина,
но да те помня ли съм длъжна?
Защото ,вярвай,думите умряха,
защото никой веч не ги следи,
защото чувствата към тебе спряха,
защото моето сърце се прероди...
Ето ,че годината залезна,
сега е новата на ред да отминава,
но обещавам си,ще я направя звездна,
а ти ще си потънал във забрава.
Обичах те,сега не те обичам,
защото ти заби във мен стрели.
Мечтаех си за тебе,не отричам,
но ти не помечта със мен нали?
Довиждане, вий,мои пожелания,
довиждане ,годино остаряла,
довиждане и зли създания,
довиждане, ти ,мъко в мене спряла.
Сега ме чака радост и любов,
чака ме небето снежно бяло,
защото аз започвам нов живот,
...защото всеки има право на...
начало!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета Русева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много категорично! Харесвам по принцип непоклатимостта на една творба!
    В случая, ти си постигнала този ефект!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...