Jun 23, 2004, 12:15 PM

Начало

  Poetry
1.8K 0 1

Ето, че годината отмина...
Беше тежка,трудна,тъжна...
И споменът за теб замина,
но да те помня ли съм длъжна?
Защото ,вярвай,думите умряха,
защото никой веч не ги следи,
защото чувствата към тебе спряха,
защото моето сърце се прероди...
Ето ,че годината залезна,
сега е новата на ред да отминава,
но обещавам си,ще я направя звездна,
а ти ще си потънал във забрава.
Обичах те,сега не те обичам,
защото ти заби във мен стрели.
Мечтаех си за тебе,не отричам,
но ти не помечта със мен нали?
Довиждане, вий,мои пожелания,
довиждане ,годино остаряла,
довиждане и зли създания,
довиждане, ти ,мъко в мене спряла.
Сега ме чака радост и любов,
чака ме небето снежно бяло,
защото аз започвам нов живот,
...защото всеки има право на...
начало!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета Русева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много категорично! Харесвам по принцип непоклатимостта на една творба!
    В случая, ти си постигнала този ефект!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...