20 sept 2008, 8:16

Начало 

  Poesía » De amor
447 0 1

По пътя на кристалната сълза

и устните, прехапани до кръв,

питам се накъде вървя,

някъде изгубих своя път.

 

Времето си пропилявам, плачейки за теб.

Затова от днес друга ставам

и лицето ти за мен, ще бъде само спомен блед.

 

Света отново ще погледна,

с цялата му красота,

денят ще разцъфне с ярка светлина,

а вечерта ще ме прегърне силно в сладката си тишина.

 

И твойте черни думи няма вече да се наместват в моето сърце,

и безразличието ти хладно, не ще го видиш върху моето лице.

И днес живота ще заобичам,

защото от теб най-после се отричам.

© Бори Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??