По пътя на кристалната сълза

и устните, прехапани до кръв,

питам се накъде вървя,

някъде изгубих своя път.

Времето си пропилявам, плачейки за теб.

Затова от днес друга ставам

и лицето ти за мен, ще бъде само спомен блед.

Света отново ще погледна,

с цялата му красота,

денят ще разцъфне с ярка светлина,

а вечерта ще ме прегърне силно в сладката си тишина.

И твойте черни думи няма вече да се наместват в моето сърце,

и безразличието ти хладно, не ще го видиш върху моето лице.

И днес живота ще заобичам,

защото от теб най-после се отричам.