По пътя на кристалната сълза
и устните, прехапани до кръв,
питам се накъде вървя,
някъде изгубих своя път.
Времето си пропилявам, плачейки за теб.
Затова от днес друга ставам
и лицето ти за мен, ще бъде само спомен блед.
Света отново ще погледна,
с цялата му красота,
денят ще разцъфне с ярка светлина,
а вечерта ще ме прегърне силно в сладката си тишина.
И твойте черни думи няма вече да се наместват в моето сърце, ...