По пътища без край и без начало
премина неусетно пролетта.
Дали защото дълго сме вървяли
един към друг, се втурнахме така?
И с някакво безпаметно упорство
затърсихме към щастието брод
далече от дребнавост и притворство,
на времето от шеметния ход.
В пролуките на горските дъбрави,
в килими от цветя и от треви
началото на лятото оставя
две дълги, криволичещи следи. ...