Начало
По пътища без край и без начало
премина неусетно пролетта.
Дали защото дълго сме вървяли
един към друг, се втурнахме така?
И с някакво безпаметно упорство
затърсихме към щастието брод
далече от дребнавост и притворство,
на времето от шеметния ход.
В пролуките на горските дъбрави,
в килими от цветя и от треви
началото на лятото оставя
две дълги, криволичещи следи.
И ето, че запяват пойни птици,
оглеждаме се в изворни очи,
препускат по небето колесници,
призивен рог в долините ечи.
И пориви живителни събира
над всичко извисената ела.
И двама с тебе - тръпнеща тетива
от литнала към дивото стрела!
© Иван Христов All rights reserved.
