Начало
По пътища без край и без начало
премина неусетно пролетта.
Дали защото дълго сме вървяли
един към друг, се втурнахме така?
И с някакво безпаметно упорство
затърсихме към щастието брод
далече от дребнавост и притворство,
на времето от шеметния ход.
В пролуките на горските дъбрави,
в килими от цветя и от треви
началото на лятото оставя
две дълги, криволичещи следи.
И ето, че запяват пойни птици,
оглеждаме се в изворни очи,
препускат по небето колесници,
призивен рог в долините ечи.
И пориви живителни събира
над всичко извисената ела.
И двама с тебе - тръпнеща тетива
от литнала към дивото стрела!
© Иван Христов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Красива пролет!
-
БРАВО!!!
-
Чудесен стих!
Успех! -
Две следи, но една посока. Щом са криволичещи явно точките на пресичане ще са много!
-
Хубав стих!
-
А казваш, това е само началото? Много красив стих, Рудин. Радвам се, че прочетох.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Райчо, посветил съм ти два куплета,които ще чуеш на сбирката на 11-ти.
Ани, от нас само хубаво или нищо. Бъди!
Валя, ти си ми месечинка, която свети ярко в тъмните нощи!
Краси, за точките на пресичане ще говорим на маса, до бъчва мелнишко!
Тоти, Ангел, Феичка - благодаря ви за топлите думи. Бъдете!*