Пристъпваш по плаващи блокчета.
От средата правиш начало.
Събути са високите токчета,
но сърцето, сърцето още е цяло.
Ще притихнат щурците в очакване
от последните стъпки по старата кота.
По кожата бавно потръпва,
гъдел по нова Голгота.
Тръгвай! На хълма господен,
Прометей ще те чака...
На прощаване - най-силно прощавай
на въжето от твойта гарота ...