10.01.2018 г., 14:07

Начало

1.5K 0 3

Пристъпваш по плаващи блокчета.

От средата правиш начало.

Събути са високите токчета,

но сърцето, сърцето още е цяло.

Ще притихнат щурците в  очакване

от последните стъпки по старата кота.

По кожата бавно потръпва,

гъдел по нова Голгота.

Тръгвай! На хълма господен,

Прометей ще те чака...

На прощаване - най-силно прощавай

на въжето от твойта гарота ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

18 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...