Jan 10, 2018, 2:07 PM

Начало

  Poetry » Other
1.5K 0 3

Пристъпваш по плаващи блокчета.

От средата правиш начало.

Събути са високите токчета,

но сърцето, сърцето още е цяло.

Ще притихнат щурците в  очакване

от последните стъпки по старата кота.

По кожата бавно потръпва,

гъдел по нова Голгота.

Тръгвай! На хълма господен,

Прометей ще те чака...

На прощаване - най-силно прощавай

на въжето от твойта гарота ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина All rights reserved.

The work is a contestant:

18 place

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...