Jan 10, 2018, 2:07 PM

Начало

  Poetry » Other
1.5K 0 3

Пристъпваш по плаващи блокчета.

От средата правиш начало.

Събути са високите токчета,

но сърцето, сърцето още е цяло.

Ще притихнат щурците в  очакване

от последните стъпки по старата кота.

По кожата бавно потръпва,

гъдел по нова Голгота.

Тръгвай! На хълма господен,

Прометей ще те чака...

На прощаване - най-силно прощавай

на въжето от твойта гарота ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина All rights reserved.

The work is a contestant:

18 place

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...