27 may 2019, 7:06

Начало

  Poesía
817 8 6

Изпратих овехтелите си дрехи

на мелниците, ветрове оплели.

Не са по мярка бойните доспехи,

затуй си шия панделки с кордели...

На бал отивам! Но бижу не нося.

Виси самата съвест на гърдите!

Пантофки нямам. Лека съм и боса.

А под нозете, палят се звездите...

Карета от шифон ми е Луната.

Слънца от пролети са колелета!

Мечтите посребрявали косата

летят сега, на черни бързолети...

Препускат и конете на прибоя.

Мъглата хвърля тежко наметало.

За всичко, мярката ще е покоя.

Получа ли го, край не е. Начало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...