27 may 2019, 7:06

Начало

  Poesía
812 8 6

Изпратих овехтелите си дрехи

на мелниците, ветрове оплели.

Не са по мярка бойните доспехи,

затуй си шия панделки с кордели...

На бал отивам! Но бижу не нося.

Виси самата съвест на гърдите!

Пантофки нямам. Лека съм и боса.

А под нозете, палят се звездите...

Карета от шифон ми е Луната.

Слънца от пролети са колелета!

Мечтите посребрявали косата

летят сега, на черни бързолети...

Препускат и конете на прибоя.

Мъглата хвърля тежко наметало.

За всичко, мярката ще е покоя.

Получа ли го, край не е. Начало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...