Начало
Изпратих овехтелите си дрехи
на мелниците, ветрове оплели.
Не са по мярка бойните доспехи,
затуй си шия панделки с кордели...
На бал отивам! Но бижу не нося.
Виси самата съвест на гърдите!
Пантофки нямам. Лека съм и боса.
А под нозете, палят се звездите...
Карета от шифон ми е Луната.
Слънца от пролети са колелета!
Мечтите посребрявали косата
летят сега, на черни бързолети...
Препускат и конете на прибоя.
Мъглата хвърля тежко наметало.
За всичко, мярката ще е покоя.
Получа ли го, край не е. Начало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
