ИнаКалина
498 11914
27.05.2019 г., 7:06 ч.

Начало 

  Поезия
604 8 6

Изпратих овехтелите си дрехи

на мелниците, ветрове оплели.

Не са по мярка бойните доспехи,

затуй си шия панделки с кордели...

На бал отивам! Но бижу не нося.

Виси самата съвест на гърдите!

Пантофки нямам. Лека съм и боса.

А под нозете, палят се звездите...

Карета от шифон ми е Луната.

Слънца от пролети са колелета!

Мечтите посребрявали косата

летят сега, на черни бързолети...

Препускат и конете на прибоя.

Мъглата хвърля тежко наметало.

За всичко, мярката ще е покоя.

Получа ли го, край не е. Начало.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всички ви обичам!... затова изпращам огромно Благодаря на всеки един! От сърце!
  • Харесах! " За всичко, мярката ще е покоя"
  • Много е хубаво! Прочетох с удоволствие.
  • Сърдечно ви благодаря за коментарите, отношението, отделеното време!
  • Великолепен стих! Браво, Краси!
  • Прекрасно е, Краси! И моята съвест виси на гърдите. Усмихнат ден, Краси!
Предложения
: ??:??